Източник
-
имо́т -
1. (само единствено число) Имущество, притежание на някого.
Наследи много имот.
-
2. Къща с двор или земя с постройки.
Имам имот в града и имоти на село.
Недвижими имоти
Земя или сгради, които са имущество на някого.
имотен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | имот | имоти |
| членувана | имота | имотите |
| с пълен член | имотът | — |
| бройна форма | имота |
|---|