владе́ние

1. Територия, която е под нечия власт.

Обширни владения.

2. Обширен имот, който е притежание на някого.

Това са частни владения.

3. (специално, само единствено число) В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице.

Влизам във владение.
Упражнявам правото си на владение.
единствено число множествено число
нечленувана владение владения
членувана владението владенията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне вла-де-ние
  • форми мн. владе́ния
Източник