Източник
-
владе́ние -
1. Територия, която е под нечия власт.
Обширни владения.
-
2. Обширен имот, който е притежание на някого.
Това са частни владения.
-
3. (специално, само единствено число) В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице.
Влизам във владение.
Упражнявам правото си на владение.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | владение | владения |
| членувана | владението | владенията |