държа́не

Упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, а за другиго (за владелеца или собственика), от когото е получил фактическата власт на правно основание, което изключва намерението вещта да се държи като своя.

единствено число множествено число
нечленувана държане държания
членувана държането държанията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне дър-жа-не
Източници