1.

такт

1. Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикновено в мелодия).

Свиря няколко такта.

2. Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм.

Вървя в такт.
Танцувам в такт с музиката.

tactum латински такт

тактов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана такт тактове
членувана такта тактовете
с пълен член тактът —
бройна форма такта
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне такт
  • форми та́ктът, та́кта, мн. та́ктове, (два) та́кта
Източници

2.

такт

Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност.

Чувство за такт.
Проявявам такт.

tactum латински такт

единствено число множествено число
нечленувана такт тактове
членувана такта тактовете
с пълен член тактът —
бройна форма такта
  • съществително име, мъжки род
  • форми та́ктът, та́кта, само ед.
Източници