Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикновено в мелодия).
Свиря няколко такта.
2. Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм.
Вървя в такт.
Танцувам в такт с музиката.
tactum латински такт
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | такт | тактове |
| членувана | такта | тактовете |
| с пълен член | тактът | — |
| бройна форма | такта |
|---|
2.
Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност.
Чувство за такт.
Проявявам такт.
tactum латински такт
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | такт | тактове |
| членувана | такта | тактовете |
| с пълен член | тактът | — |
| бройна форма | такта |
|---|