кордо́н

1. (остаряло) Огърлица от скъп метал.

2. Заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа.

Около сградата има тежък метален кордон.

3. (преносно) Войници или полицаи, подредени в кръг като верига, за да пазят, завардват или охраняват.

Полицаите се наредиха в кордон.
Войниците се наредиха в кордон около сградата.
единствено число множествено число
нечленувана кордон кордони
членувана кордона кордоните
с пълен член кордонът —
бройна форма кордона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кор-дон
  • форми мн. кордо́ни, (два) кордо́на
Източник