1.

дисципли́на

1. Система от задължителни и установени норми на поведение в някакъв колектив.

Желязна дисциплина.

2. Съзнание за спазване на тези норми и съобразяване с тях.

Нравствена дисциплина.
Военна дисциплина

Строго и безпрекословно изпълнение на военните норми.

единствено число множествено число
нечленувана дисциплина дисциплини
членувана дисциплината дисциплините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне дис-цип-ли-на
  • форми само ед.
Източник

2.

дисципли́на

1. Самостоятелен отрасъл, дял от дадена наука.

Математически дисциплини.

2. Учебен предмет.

От всички дисциплини най ми допада географията.

3. Вид спорт.

Лекоатлетически дисциплини.
единствено число множествено число
нечленувана дисциплина дисциплини
членувана дисциплината дисциплините
  • съществително име, женски род
  • форми мн. дисципли́ни
Източник