1.

тур

(книжовно) Див бик с големи рога, живял до XVII в. в европейските гори.

*turъ праславянски тоуръ през старобългарски тур

единствено число множествено число
нечленувана тур турове
членувана тура туровете
с пълен член турът —
бройна форма тура
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тур
  • форми ту́рът, ту́ра, мн. ту́рове, (два) ту́ра
Източници

2.

тур

Шахматна фигура — топ.

Турът се движи само направо.

tour френски тур

единствено число множествено число
нечленувана тур турове
членувана тура туровете
с пълен член турът —
бройна форма тура
  • съществително име, мъжки род
  • форми ту́рът, ту́ра, мн. ту́рове, (два) ту́ра
Източници

3.

тур

1. Спортна или туристическа обиколка.

2. Етап от състезание, при който всеки състезател играе последователно с всички останали.

3. Отделен етап по отношение на останалите в някакво събитие.

Първи тур на избори.

tour френски тур

единствено число множествено число
нечленувана тур турове
членувана тура туровете
с пълен член турът —
бройна форма тура
  • съществително име, мъжки род
  • форми ту́рът, ту́ра, мн. ту́рове, (два) ту́ра
Източници