клон

1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове.

2. (с множествено число клонове) Разклонение, дял от цялото.

Клон на планината.

3. (с множествено число клонове) Отрасъл, дял от стопанството.

Земеделието е клон на селското стопанство.
Клон на предприятие.

4. (с множествено число клонове) Население, дял от по-голяма общност.

Клон от славянския род.

Сродни форми: чеш. klon „съчка“, kloník „клон“. Производна на *kloniti „клоня“, което обяснава и голямата разлика в значенията на другите форми/ словен. klon „склонност“, пол. kłon, белор. клон „поклон“. Не е заета от гр. κλών „клон, дял, разклонение“.

клонче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана клон клонове
членувана клона клоновете
с пълен член клонът —
бройна форма клона
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне клон
  • форми кло́нът, кло́на, мн. кло́ни и кло́нове, (два) кло́на
Източници