издъ́нка

1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво.

Около липата имаше много издънки.

2. Потомък, наследник.

Той е издънка на богата фамилия.

3. (преносно, разговорно) Компрометиране, провал в нещо.

Всичко мина без големи издънки.

Вероятно значенията са се пораждали тъкмо в посока 1. → 2. → 3., като след около 2000 г. с оглед на по-рядката употреба на значение 1. и 2., а и специфичната област на 1. спрямо градския начин на живот, 3. се възприема и като разговорно, но непреносно значение.

единствено число множествено число
нечленувана издънка издънки
членувана издънката издънките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне из-дън-ка
  • форми мн. издъ́нки
Източници