Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво.
Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник.
Той е издънка на богата фамилия.
3. (преносно, разговорно) Компрометиране, провал в нещо.
Всичко мина без големи издънки.
Вероятно значенията са се пораждали тъкмо в посока 1. → 2. → 3., като след около 2000 г. с оглед на по-рядката употреба на значение 1. и 2., а и специфичната област на 1. спрямо градския начин на живот, 3. се възприема и като разговорно, но непреносно значение.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | издънка | издънки |
| членувана | издънката | издънките |