дете́

1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството.

Литература за деца.

2. Син или дъщеря по отношение на родителите; рожба.

Имам две деца.

3. (преносно) Душевно чист, наивен човек.

4. (само множествено число) Потомци; по-младо поколение.

Бащи и деца.

5. (преносно) Представител, носител на нещо.

Дете на природата.

На старобълг. дѣти (мн. ч. παιδία, νήποι „деца“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр., Хил.), дѣтишть παιδίον „дете“ (Зогр., Мар., Син. тр., Супр.)), дѣтѧ „кърмаче“ (Остром.). От *dětę, род. п. *dětętе, производна на слабозасвид. слав. *dětь (сръб.-цслав. дѣть, чеш. диал. děť) < *doitos, от ИЕ *dheh1i-tos, от *dheh1-i- „кърмя, доя“. Мн. ч. деца в бълг. произлиза от събир. форма *дѣтьца.

Галено дете

Човек, който се ползва с привилегии или благоразположение.

Дете в майка проплака/пропищя

Положението е много тежко, безизходно (обикновено поради жестокости).

Нямам ни дете, ни коте

Бездетен съм.

Нямам ни дете, ни коте

Самотен съм.

Ставам дете

Държа се неразумно, глупаво.

Мамино детенце

(иронично) Разглезен младеж.

детенце — съществително име Хубаво детенце.
единствено число множествено число
нечленувана дете деца
членувана детето децата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне де-те
  • форми мн. деца́
Източници