1.

син

1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си.

Раждам син.

2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти.

Син на родината си.

3. (само звателна форма) Нежно, гальовно обръщение към собствения син или внук.

4. (само звателна форма) Свойско, гальовно обръщение на по-възрастен човек към млад мъж.

5. (само множествено число) Младото поколение, потомците.

6. (остаряло) Негодник, лош човек.

*synъ праславянски сꙑнъ през старобългарски син

Кучи син

(разговорно, грубо) Негодник, мръсник.

Мамин син/мамино синче

(разговорно, пренебрежително) Прекалено разглезено дете; галеник.

Сине майчин!

(разговорно) Възклицание — обвинение към някого за негова простъпка.

Сукин син

(остаряло, разговорно, грубо) Негодник, мръсник.

синче — съществително име
синов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана син синове
членувана сина синовете
с пълен член синът —
бройна форма сина
звателна форма сине
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне син
  • форми синът, сина, мн. синове
Източници

2.

син

1. Който е с цвят на ясно небе.

Синя блуза.

2. (преносно) Който е привърженик на Съюза на демократичните сили или се отнася до него.

*siňь праславянски синь през старобългарски син

Син домат

Патладжан.

Синя кръв

За означаване на аристократичен произход.

Ставам син-зелен

(разговорно) Ядосвам се много, та пребледнявам.

Синя каска

Войник от омиротворителните сили на ООН.

  • прилагателно име
  • форми синя, синьо, мн. сини
Източници