че́до

1. (разговорно) Дете, рожба.

Тя прегърна болното си чедо.

2. Жител, гражданин.

Достойни чеда на родината.

3. (остаряло) Обръщение на възрастен човек към по-млад или към дете.

Кажи, чедо!

чѩдо старобългарски че́до

старобълг. чѩдо. образувано с наст. -до от глаг. -чѩти (> почна).

единствено число множествено число
нечленувана чедо чеда
членувана чедото чедата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне че-до
  • форми мн. чеда́
Източници