хлапа́к

1. Малко момче; хлапе.

Хлапаци се мотаят по улицата.

2. (разговорно, пренебрежително) Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак.

хлапъ старобългарски хлапа́к

старобълг. хлапъ. Праслав. *хоlръ много рано е попаднало в латв. kаlрs „роб, работник“. Всички съществуващи индоевропейски етимологии са недостоверни. Предполага се, че е заемка от тюрк. форма, съответстваща на на тур. hаlfа „роб“ (бълг. калфа), което е от арабски произход. Наличието на латв. kаlрs изключва куманско посредничество, вероятно думата е преминала през прабългарски.

хлапашки — прилагателно име Хлапашко поведение.
хлапащина — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана хлапак хлапаци
членувана хлапака хлапаците
с пълен член хлапакът —
бройна форма хлапака
звателна форма хлапако
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне хла-пак
  • форми мн. хлапа́ци
Източници