Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Малко момче; хлапе.
Хлапаци се мотаят по улицата.
2. (разговорно, пренебрежително) Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак.
хлапъ старобългарски хлапа́к
старобълг. хлапъ. Праслав. *хоlръ много рано е попаднало в латв. kаlрs „роб, работник“. Всички съществуващи индоевропейски етимологии са недостоверни. Предполага се, че е заемка от тюрк. форма, съответстваща на на тур. hаlfа „роб“ (бълг. калфа), което е от арабски произход. Наличието на латв. kаlрs изключва куманско посредничество, вероятно думата е преминала през прабългарски.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хлапак | хлапаци |
| членувана | хлапака | хлапаците |
| с пълен член | хлапакът | — |
| бройна форма | хлапака |
|---|---|
| звателна форма | хлапако |