хла́пе

разговорно

1. Дете.

Хлапетата си играят в стаята.

2. (преносно, пренебрежително) Млад, неопитен или безотговорен човек.

хлапъ старобългарски хла́пе

старобълг. хлапъ δοῦλος, οἰκέτης „роб, слуга“ (Супр.). Праслав. *хоlръ „наемен работник“ е заето на твърде ранен етап в латв. kаlрs „наемен работник“. Думата е стара арабска заемка, попаднала първо на Балканите и после бързо разпространила се на север - срв. араб. хаlifet „заместник“, xalaf „наследник, приемник“ > тур. kalfa „помощник-майстор, слуга“, halef „заместник“ > бълг. калфа, халиф. В бълг. формата хлапе възниква от смесването със склонитбения тип при nt-основи (за умалителни форми): *хлапѧ, *хлапѧта.

хлапешки — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана хлапе хлапета
членувана хлапето хлапетата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне хла-пе
  • форми и хлапе́, мн. хла́пета и хлапе́та
Източници