-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
хла́пе разговорно
-
1. Дете.
Хлапетата си играят в стаята.
-
2. (преносно, пренебрежително) Млад, неопитен или безотговорен човек.
хлапъ старобългарски хла́пе
старобълг. хлапъ δοῦλος, οἰκέτης „роб, слуга“ (Супр.). Праслав. *хоlръ „наемен работник“ е заето на твърде ранен етап в латв. kаlрs „наемен работник“. Думата е стара арабска заемка, попаднала първо на Балканите и после бързо разпространила се на север - срв. араб. хаlifet „заместник“, xalaf „наследник, приемник“ > тур. kalfa „помощник-майстор, слуга“, halef „заместник“ > бълг. калфа, халиф. В бълг. формата хлапе възниква от смесването със склонитбения тип при nt-основи (за умалителни форми): *хлапѧ, *хлапѧта.
- невъзпитан младеж
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | хлапе | хлапета |
| членувана | хлапето | хлапетата |