Източник
-
вре́менен -
Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен.
Временно явление.
Временни трудности.
Временна управа.
временно
— наречие
Живея временно на друго място.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | временен | временна | временно | временни |
| членувана | временния | временната | временното | временните |
| с пълен член | временният | — | — | — |