вре́менен

Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен.

Временно явление.
Временни трудности.
Временна управа.
временно — наречие Живея временно на друго място.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана временен временна временно временни
членувана временния временната временното временните
с пълен член временният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вре-ме-нен
  • форми вре́менна, вре́менно, мн. вре́менни
Източник