обре́чен

1. (разговорно) Обещан.

2. Който е изправен пред гибел, на когото е предопределена смърт.

Болният е обречен.

3. Който изразява състояние на безизходност.

С обречен вид излезе пред дъската.
обреченост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обречен обречена обречено обречени
членувана обречения обречената обреченото обречените
с пълен член обреченият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне об-ре-чен
  • форми обре́чена, обре́чено, мн. обре́чени
Източник