Източник
-
обре́чен -
1. (разговорно) Обещан.
-
2. Който е изправен пред гибел, на когото е предопределена смърт.
Болният е обречен.
-
3. Който изразява състояние на безизходност.
С обречен вид излезе пред дъската.
обреченост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | обречен | обречена | обречено | обречени |
| членувана | обречения | обречената | обреченото | обречените |
| с пълен член | обреченият | — | — | — |