констати́рам

(какво) Установявам факт или извод, откривам.

Чрез изследвания и експерименти учените констатират, че новият препарат влияе върху болестта.
констатиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице констатирам констатираме
второ лице констатираш констатирате
трето лице констатира констатират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице констатирах констатирахме
второ лице констатира констатирахте
трето лице констатира констатираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице констатирах констатирахме
второ лице констатираше констатирахте
трето лице констатираше констатираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
констатирай констатирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана констатирал констатирала констатирало констатирали
членувана констатиралия констатиралата констатиралото констатиралите
с пълен член констатиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана констатирал констатирала констатирало констатирали
членувана констатиралия констатиралата констатиралото констатиралите
с пълен член констатиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана констатиран констатирана констатирано констатирани
членувана констатирания констатираната констатираното констатираните
с пълен член констатираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана констатиращ констатираща констатиращо констатиращи
членувана констатиращия констатиращата констатиращото констатиращите
с пълен член констатиращият — — —
Деепричастие
констатирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне кон-с-та-ти-рам
  • форми констати́раш, несв. и св.
Източник