Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
Който има способност, свойства да защитава, отбранява, предпазва.
Защитни действия при бедствие.
Защитен слой на атмосферата.
Защитен цвят.
Защитни сражения.
*zaščitьnъ праславянски защи́тен
От „защитя“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | защитен | защитна | защитно | защитни |
| членувана | защитния | защитната | защитното | защитните |
| с пълен член | защитният | — | — | — |
2.
Който е пазен, отбраняван, покровителстван, охраняван.
Защитена зона.
*zaščitenъ праславянски защите́н
Минало страдателно причастие на „защитя“, станало прилагателно.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | защитен | защитна | защитно | защитни |
| членувана | защитния | защитната | защитното | защитните |
| с пълен член | защитният | — | — | — |