1.

защи́тен

Който има способност, свойства да защитава, отбранява, предпазва.

Защитни действия при бедствие.
Защитен слой на атмосферата.
Защитен цвят.
Защитни сражения.

*zaščitьnъ праславянски защи́тен

От „защитя“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана защитен защитна защитно защитни
членувана защитния защитната защитното защитните
с пълен член защитният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-щи-тен
  • форми защи́тна, защи́тно, мн. защи́тни
Източници

2.

защите́н

Който е пазен, отбраняван, покровителстван, охраняван.

Защитена зона.

*zaščitenъ праславянски защите́н

Минало страдателно причастие на „защитя“, станало прилагателно.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана защитен защитна защитно защитни
членувана защитния защитната защитното защитните
с пълен член защитният — — —
  • прилагателно име
  • форми защите́на, защите́но, мн. защите́ни
Източници