бле́ден

1. За цвят на някои части от човешкото тяло — който е без естествена руменина.

Бледно лице.

2. Който е слабо обагрен, не ярък.

Бледна луна.

3. (преносно) Неясен, незначителен, неизразителен.

Бледен спомен.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бледен бледна бледно бледни
членувана бледния бледната бледното бледните
с пълен член бледният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бле-ден
  • форми бле́дна, бле́дно, мн. бле́дни
Източник