мъ́тен

1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист.

Мътна вода.

2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив.

Мътно стъкло.
Мътен поглед.

3. За съзнание — помрачен, объркан.

Мътна глава.
В мътна вода риба ловя

Използвам неуредици за лична изгода.

Вземат ме мътните

Побърквам се.

Мътна и кървава

За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.

Мътни времена

Размирни времена.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътен мътна мътно мътни
членувана мътния мътната мътното мътните
с пълен член мътният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне мъ-тен
  • форми мъ́тна, мъ́тно, мн. мъ́тни
Източник