Източник
-
мъ́тен -
1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист.
Мътна вода.
-
2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив.
Мътно стъкло.
Мътен поглед.
-
3. За съзнание — помрачен, объркан.
Мътна глава.
В мътна вода риба ловя
Използвам неуредици за лична изгода.
Вземат ме мътните
Побърквам се.
Мътна и кървава
За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.
Мътни времена
Размирни времена.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мътен | мътна | мътно | мътни |
| членувана | мътния | мътната | мътното | мътните |
| с пълен член | мътният | — | — | — |