размъ́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице размътя размътим
второ лице размътиш размътите
трето лице размъти размътят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице размътих размътихме
второ лице размъти размътихте
трето лице размъти размътиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице размътех размътехме
второ лице размътеше размътехте
трето лице размътеше размътеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
размъти размътете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размътил размътила размътило размътили
членувана размътилия размътилата размътилото размътилите
с пълен член размътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размътел размътела размътело размътели
членувана размътелия размътелата размътелото размътелите
с пълен член размътелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана размътен размътена размътено размътени
членувана размътения размътената размътеното размътените
с пълен член размътеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-мъ-тя
  • форми размътиш, мин. св. размътих, мин. прич. размътил, св.
Източник