сла́дък

1. Който е с вкус на захар, мед.

Сладко грозде.

2. (преносно) Който доставя удоволствие с вкуса си; приятен, вкусен.

Сладко ядене.

3. (преносно) Който доставя удоволствие на слуха; приятен.

Сладка песен.

4. (преносно) Който доставя удоволствие; приятен.

Сладко лице.
Сладки приказки.
Сладка радост.

5. (преносно) Който е с красива, приятна външност; мил.

Сладко момиче.

сладъкъ старобългарски сла́дък

старобълг. сладъкъ < праслав. *soldъ-kъ: лит. saldus „сладък“, > сол

сладко — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сладък сладка сладко сладки
членувана сладкия сладката сладкото сладките
с пълен член сладкият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сла-дък
  • форми сладка, сладко, мн. сладки
Източници