Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който е с вкус на захар, мед.
Сладко грозде.
2. (преносно) Който доставя удоволствие с вкуса си; приятен, вкусен.
Сладко ядене.
3. (преносно) Който доставя удоволствие на слуха; приятен.
Сладка песен.
4. (преносно) Който доставя удоволствие; приятен.
Сладко лице.
Сладки приказки.
Сладка радост.
5. (преносно) Който е с красива, приятна външност; мил.
Сладко момиче.
сладъкъ старобългарски сла́дък
старобълг. сладъкъ < праслав. *soldъ-kъ: лит. saldus „сладък“, > сол
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сладък | сладка | сладко | сладки |
| членувана | сладкия | сладката | сладкото | сладките |
| с пълен член | сладкият | — | — | — |