Източник
-
чупли́в -
Който лесно се чупи; трошлив.
Тези чаши не са чупливи.
чупливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | чуплив | чуплива | чупливо | чупливи |
| членувана | чупливия | чупливата | чупливото | чупливите |
| с пълен член | чупливият | — | — | — |