чупли́в

Който лесно се чупи; трошлив.

Тези чаши не са чупливи.
чупливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чуплив чуплива чупливо чупливи
членувана чупливия чупливата чупливото чупливите
с пълен член чупливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне чуп-лив
  • форми чупли́ва, чупли́во, мн. чупли́ви
Източник