трошли́в

Който лесно се троши; чуплив.

Трошлив хляб.
трошливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трошлив трошлива трошливо трошливи
членувана трошливия трошливата трошливото трошливите
с пълен член трошливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне трош-лив
  • форми трошли́ва, трошли́во, мн. трошли́ви
Източник