ке́кав

разговорно

1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически.

2. (преносно) Който е неспособен, некадърен.

Редуват се все кекави директори и нищо не се променя.

3. (преносно) Който е некачествен, нестабилен, нездрав.

Кекава кола.
Кекава къща.
Кекава стока.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кекав кекава кекаво кекави
членувана кекавия кекавата кекавото кекавите
с пълен член кекавият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ке-кав
  • форми ке́кава, ке́каво, мн. ке́кави
Източник