Източник
-
ке́кав разговорно
-
1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически.
-
2. (преносно) Който е неспособен, некадърен.
Редуват се все кекави директори и нищо не се променя.
-
3. (преносно) Който е некачествен, нестабилен, нездрав.
Кекава кола.
Кекава къща.
Кекава стока.
- неспособен
- некадърен
- несръчен
- непохватен
- бездарен
- вързан в ръцете
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | кекав | кекава | кекаво | кекави |
| членувана | кекавия | кекавата | кекавото | кекавите |
| с пълен член | кекавият | — | — | — |