сака́т

Който е с липсващ или увреден крайник.

Сакат човек.
Саката ръка.

Заета през тур. sakat „хром, недъгав“ от араб. سقط [saqaṭ] „дефектен, негоден“. Арабската дума е широко разпространена на Балканите и в Кавказ: сръб. сакат, нгр. σακάτης, алб. sakat, черк. сэкъат, осет. сахъат „недостатък, повреда“ (БЕР-6: 429-430)

Куцо и сакато

(разговорно, пренебрежително) Всички до един — и кадърни, и некадърни.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сакат саката сакато сакати
членувана сакатия сакатата сакатото сакатите
с пълен член сакатият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне са-кат
  • форми саката, сакато, мн. сакати
Източници