три́я

1. (какво) Търкам, разтърквам, разтривам.

Трия си очите.

2. (какво) Търкам, за да изтрия, избърша.

Трия прах.
Трия пода.
Трия си потта.

3. (какво) Правя на каша, претривам, стривам.

Трия картофите на пюре.

от старобългарски:

Трия сол на главата (на някого)

(разговорно) Натяквам, мърморя, карам се.

триене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице трия трием
второ лице триеш триете
трето лице трие трият
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице трих трихме
второ лице три трихте
трето лице три триха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице триех триехме
второ лице триеше триехте
трето лице триеше триеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трий трийте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трил трила трило трили
членувана трилия трилата трилото трилите
с пълен член трилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана триел триела триело триели
членувана триелия триелата триелото триелите
с пълен член триелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трит трита трито трити
членувана трития тритата тритото тритите
с пълен член тритият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана триещ триеща триещо триещи
членувана триещия триещата триещото триещите
с пълен член триещият — — —
Деепричастие
триейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне трия
  • форми три́еш, мин. св. трих, мин. прич. трил, несв.
Източници
трия се

Търкам се о нещо.

Трия се в стената.
  • възвратен глагол