изтри́вам

1. (какво) Чрез триене почиствам, заличавам, изсушавам.

Изтривам праха от шкафа.
Изтривам си сълзите.
Изтривам си ръцете.
Изтривам с гума.

2. (какво) Изхабявам, износвам, протривам.

Изтривам си подметките.
Изтривам си панталоните.

3. (преносно) Заличавам, премахвам от мисли, памет, съзнание.

Новите впечатления изтриха мъката ми.
Изтривам позора от името му.

От „изтрия“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изтривам изтриваме
второ лице изтриваш изтривате
трето лице изтрива изтриват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изтривах изтривахме
второ лице изтрива изтривахте
трето лице изтрива изтриваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изтривах изтривахме
второ лице изтриваше изтривахте
трето лице изтриваше изтриваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изтривай изтривайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтривал изтривала изтривало изтривали
членувана изтривалия изтривалата изтривалото изтривалите
с пълен член изтривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтривал изтривала изтривало изтривали
членувана изтривалия изтривалата изтривалото изтривалите
с пълен член изтривалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтриван изтривана изтривано изтривани
членувана изтривания изтриваната изтриваното изтриваните
с пълен член изтриваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изтриващ изтриваща изтриващо изтриващи
членувана изтриващия изтриващата изтриващото изтриващите
с пълен член изтриващият — — —
Деепричастие
изтривайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-т-ри-вам
  • форми изтри́ваш, несв. и изтри́я, св.
Източници
изтривам се

1. Изхабявам се, износвам се, заличавам се.

Ръкавите ми са се изтрили.
Боята се е изтрила от дъждовете.

2. Заличавам се в памет, съзнание.

Спомените му от детството се бяха изтрили.
  • възвратен глагол
  • форми изтрия се