бъ́рша

1. (какво) Премахвам мръсотията, почиствам с триене.

Не съм бърсала прах цял месец.

2. (какво) Избърсвам, изтривам от вода, течност.

Започна да бърше ръцете си.

събрысати: старобългарски бъ́рша

старобълг. събрысати: лит. brūkis „черта, линия“, от корена представен в бръсна.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бърша бършем
второ лице бършеш бършете
трето лице бърше бършат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бърсах бърсахме
второ лице бърса бърсахте
трето лице бърса бърсаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бършех бършехме
второ лице бършеше бършехте
трето лице бършеше бършеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бърши бършете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бърсал бърсала бърсало бърсали
членувана бърсалия бърсалата бърсалото бърсалите
с пълен член бърсалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бършел бършела бършело бършели
членувана бършелия бършелата бършелото бършелите
с пълен член бършелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бърсан бърсана бърсано бърсани
членувана бърсания бърсаната бърсаното бърсаните
с пълен член бърсаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бършещ бършеща бършещо бършещи
членувана бършещия бършещата бършещото бършещите
с пълен член бършещият — — —
Деепричастие
бършейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бър-ша
  • форми бъ́ршеш, мин. св. бъ́рсах и бърса́х, мин. прич. бъ́рсал и бърса́л, несв.
Източници