стъ́ржа

1. (какво) Отделям малки частици от повърхността с помощта на нещо остро, за да огладя или почистя.

Стържа дъска с ренде.
Стържа картоф с нож.

2. (какво) Махам с помощта на остър предмет нещо залепнало, полепнало.

Стържа калта от обувките.

3. (какво) Раздробявам, правя на малки късчета.

Стържа кашкавал.

4. (какво) Търкам, трия.

Стържа мивка.
Стържа капките боя по пода.

5. Издавам звук (като) при търкане с остър предмет; скриптя, скърцам, скрибуцам.

Стига си стъргал с цигулката.
стъргане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стържа стържем
второ лице стържеш стържете
трето лице стърже стържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стъргах стъргахме
второ лице стърга стъргахте
трето лице стърга стъргаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стържех стържехме
второ лице стържеше стържехте
трето лице стържеше стържеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стържи стържете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стъргал стъргала стъргало стъргали
членувана стъргалия стъргалата стъргалото стъргалите
с пълен член стъргалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стържел стържела стържело стържели
членувана стържелия стържелата стържелото стържелите
с пълен член стържелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стърган стъргана стъргано стъргани
членувана стъргания стърганата стърганото стърганите
с пълен член стърганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стържещ стържеща стържещо стържещи
членувана стържещия стържещата стържещото стържещите
с пълен член стържещият — — —
Деепричастие
стържейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стър-жа
  • форми стъ́ржеш, мин. св. стъ́ргах и стърга́х, мин. прич. стъ́ргал и стърга́л, несв.
Източник