изстъ́ргвам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изстъргвам изстъргваме
второ лице изстъргваш изстъргвате
трето лице изстъргва изстъргват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изстъргвах изстъргвахме
второ лице изстъргва изстъргвахте
трето лице изстъргва изстъргваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изстъргвах изстъргвахме
второ лице изстъргваше изстъргвахте
трето лице изстъргваше изстъргваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изстъргвай изстъргвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстъргвал изстъргвала изстъргвало изстъргвали
членувана изстъргвалия изстъргвалата изстъргвалото изстъргвалите
с пълен член изстъргвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстъргвал изстъргвала изстъргвало изстъргвали
членувана изстъргвалия изстъргвалата изстъргвалото изстъргвалите
с пълен член изстъргвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстъргван изстъргвана изстъргвано изстъргвани
членувана изстъргвания изстъргваната изстъргваното изстъргваните
с пълен член изстъргваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстъргващ изстъргваща изстъргващо изстъргващи
членувана изстъргващия изстъргващата изстъргващото изстъргващите
с пълен член изстъргващият — — —
Деепричастие
изстъргвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-стър-г-вам
Източник