скъ́рцам

Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа.

Смазах вратата, защото скърца.
Скърцам със зъби

Въздържам се, за да не изразя силен гняв.

Скърцам със зъби

Търпя мъки.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скърцам скърцаме
второ лице скърцаш скърцате
трето лице скърца скърцат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скърцах скърцахме
второ лице скърца скърцахте
трето лице скърца скърцаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скърцах скърцахме
второ лице скърцаше скърцахте
трето лице скърцаше скърцаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скърцай скърцайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скърцал скърцала скърцало скърцали
членувана скърцалия скърцалата скърцалото скърцалите
с пълен член скърцалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скърцал скърцала скърцало скърцали
членувана скърцалия скърцалата скърцалото скърцалите
с пълен член скърцалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скърцащ скърцаща скърцащо скърцащи
членувана скърцащия скърцащата скърцащото скърцащите
с пълен член скърцащият — — —
Деепричастие
скърцайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне скър-цам
  • форми скърцаш, несв.
Източник