дра́щя

1. Драскам.

2. (разговорно) За звук — дразня слуха със своята дрезгавост.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дращя дращим
второ лице дращиш дращите
трето лице дращи дращят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дращих дращихме
второ лице дращи дращихте
трето лице дращи дращиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дращех дращехме
второ лице дращеше дращехте
трето лице дращеше дращеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дращи дращете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дращил дращила дращило дращили
членувана дращилия дращилата дращилото дращилите
с пълен член дращилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дращел дращела дращело дращели
членувана дращелия дращелата дращелото дращелите
с пълен член дращелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дращещ дращеща дращещо дращещи
членувана дращещия дращещата дращещото дращещите
с пълен член дращещият — — —
Деепричастие
дращейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дра-щя
  • форми дра́щеш и дра́щиш, мин. св. дра́сках и драска́х, дра́щих и дращи́х, мин. прич. дра́скал и драска́л, дра́щил и дращи́л, несв.
Източник