изди́рам

(кого, какво) Дера, драскам по цялата повърхност.

Издрах си краката от храстите.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издирам издираме
второ лице издираш издирате
трето лице издира издират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издирах издирахме
второ лице издира издирахте
трето лице издира издираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издирах издирахме
второ лице издираше издирахте
трето лице издираше издираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издирай издирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирал издирала издирало издирали
членувана издиралия издиралата издиралото издиралите
с пълен член издиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издирал издирала издирало издирали
членувана издиралия издиралата издиралото издиралите
с пълен член издиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издиран издирана издирано издирани
членувана издирания издираната издираното издираните
с пълен член издираният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-ди-рам
  • форми изди́раш, несв. и издера́, св.
Източник
издирам се

Дера се, драскам се навсякъде.

Издрах се в къпините.
  • възвратен глагол
  • форми издера се