разтри́вам

1. (кого какво) Трия, търкам продължително цялата повърхност на нещо. Р

азтривам очи.
Разтривам човек.

2. (какво) Смачквам с триене; смазвам, стривам.

Разтрих картофите, та станаха на пюре.
разтриване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтривам разтриваме
второ лице разтриваш разтривате
трето лице разтрива разтриват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтривах разтривахме
второ лице разтрива разтривахте
трето лице разтрива разтриваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтривах разтривахме
второ лице разтриваше разтривахте
трето лице разтриваше разтриваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтривай разтривайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтривал разтривала разтривало разтривали
членувана разтривалия разтривалата разтривалото разтривалите
с пълен член разтривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтривал разтривала разтривало разтривали
членувана разтривалия разтривалата разтривалото разтривалите
с пълен член разтривалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтриван разтривана разтривано разтривани
членувана разтривания разтриваната разтриваното разтриваните
с пълен член разтриваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтриващ разтриваща разтриващо разтриващи
членувана разтриващия разтриващата разтриващото разтриващите
с пълен член разтриващият — — —
Деепричастие
разтривайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-т-ри-вам
  • форми разтриваш, несв. и разтрия, св.
Източник