натъ́рквам

(какво/кого, с какво) Натривам.

Натърка лицето си със сняг.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натърквам натъркваме
второ лице натъркваш натърквате
трето лице натърква натъркват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натърквах натърквахме
второ лице натърква натърквахте
трето лице натърква натъркваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натърквах натърквахме
второ лице натъркваше натърквахте
трето лице натъркваше натъркваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натърквай натърквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натърквал натърквала натърквало натърквали
членувана натърквалия натърквалата натърквалото натърквалите
с пълен член натърквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натърквал натърквала натърквало натърквали
членувана натърквалия натърквалата натърквалото натърквалите
с пълен член натърквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъркван натърквана натърквано натърквани
членувана натърквания натъркваната натъркваното натъркваните
с пълен член натъркваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъркващ натъркваща натъркващо натъркващи
членувана натъркващия натъркващата натъркващото натъркващите
с пълен член натъркващият — — —
Деепричастие
натърквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-тър-к-вам
  • форми натъ́ркваш, несв. и натъ́ркам, св.
Източник