отпъ́ждам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отпъждам отпъждаме
второ лице отпъждаш отпъждате
трето лице отпъжда отпъждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отпъждах отпъждахме
второ лице отпъжда отпъждахте
трето лице отпъжда отпъждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отпъждах отпъждахме
второ лице отпъждаше отпъждахте
трето лице отпъждаше отпъждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отпъждай отпъждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпъждал отпъждала отпъждало отпъждали
членувана отпъждалия отпъждалата отпъждалото отпъждалите
с пълен член отпъждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпъждал отпъждала отпъждало отпъждали
членувана отпъждалия отпъждалата отпъждалото отпъждалите
с пълен член отпъждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпъждан отпъждана отпъждано отпъждани
членувана отпъждания отпъжданата отпъжданото отпъжданите
с пълен член отпъжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпъждащ отпъждаща отпъждащо отпъждащи
членувана отпъждащия отпъждащата отпъждащото отпъждащите
с пълен член отпъждащият — — —
Деепричастие
отпъждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-пъж-дам
Източник