ти́чам

1. Бягам, търча, движа се бързо към определено място или с определена цел.

Тичам до автобусната спирка.
Тичай да купиш един хляб.

2. (преносно) Върша усилено и продължително нещо, свързано с движение.

Цяла седмица тича, за да посрещне добре гостите.

3. (преносно) Ходя дълго по инстанции, уреждам нещо.

Колко тича, докато се уреди на работа в министерството.

4. (преносно) Грижа се за някого усърдно, усилено.

Майка му цял живот тича за него.
Тичам след някого

Грижа се прекалено усърдно за някого.

Тичам след някого

Задирям, ухажвам някого, без да срещна взаимност.

тичане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тичам тичаме
второ лице тичаш тичате
трето лице тича тичат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тичах тичахме
второ лице тича тичахте
трето лице тича тичаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тичах тичахме
второ лице тичаше тичахте
трето лице тичаше тичаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тичай тичайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тичал тичала тичало тичали
членувана тичалия тичалата тичалото тичалите
с пълен член тичалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тичал тичала тичало тичали
членувана тичалия тичалата тичалото тичалите
с пълен член тичалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тичащ тичаща тичащо тичащи
членувана тичащия тичащата тичащото тичащите
с пълен член тичащият — — —
Деепричастие
тичайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ти-чам
  • форми ти́чаш, несв.
Източник