търча́

разговорно

1. Бягам, тичам.

2. (преносно) Работя без почивка нещо, свързано с ходене.

Цял ден търча из кухнята.

Производна от старобълг. тръкъ „бяг“ (*tъrkъ). Среща се в сръб. трчати. Подобни форми със значение „бягам, движа се“ и „колело“ се срещат в много европейски езици, но не могат да бъдат обединени под обща праформа: старогр. τρέχω „бягам“, τροχός „колело“, староирл. droch „колело“, армен. durgn „грънчарско колело“ (*dhrogh-); средноирл. tricc, ирл. tric „бърз, внезапен“ (*trek-); гот. þragjan „бягам“, староангл. ðrāg, корнуелски tro „време“ (*trogh-). Интересно е и чувашкото тăркăс „детско колело“ (заемка от гръцки или келтски?).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице търча търчим
второ лице търчиш търчите
трето лице търчи търчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице търчах търчахме
второ лице търча търчахте
трето лице търча търчаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице търчах търчахме
второ лице търчеше търчахте
трето лице търчеше търчаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
търчи търчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търчал търчала търчало търчали
членувана търчалия търчалата търчалото търчалите
с пълен член търчалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търчал търчала търчало търчали
членувана търчалия търчалата търчалото търчалите
с пълен член търчалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана търчащ търчаща търчащо търчащи
членувана търчащия търчащата търчащото търчащите
с пълен член търчащият — — —
Деепричастие
търчейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тър-ча
  • форми търчи́ш, мин. св. търча́х, мин. прич. търча́л, несв.
Източници