страня́

(от кого/от какво) Държа се настрана; отбягвам, чуждея се.

Не е добър човек — трябва да страним от него.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице страня страним
второ лице страниш страните
трето лице страни странят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице страних странихме
второ лице страни странихте
трето лице страни страниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице странях страняхме
второ лице странеше страняхте
трето лице странеше страняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
страни странете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странил странила странило странили
членувана странилия странилата странилото странилите
с пълен член странилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странял страняла страняло странели
членувана странялия странялата странялото странелите
с пълен член странялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странящ страняща странящо странящи
членувана странящия странящата странящото странящите
с пълен член странящият — — —
Деепричастие
странейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стра-ня
  • форми страни́ш, мин. св. страни́х, мин. прич. страни́л, несв.
Източник