прити́чвам

Отивам до нещо с тичане, набързо.

Притичах до хлебарницата за хляб.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притичвам притичваме
второ лице притичваш притичвате
трето лице притичва притичват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притичвах притичвахме
второ лице притичва притичвахте
трето лице притичва притичваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притичвах притичвахме
второ лице притичваше притичвахте
трето лице притичваше притичваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притичвай притичвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притичвал притичвала притичвало притичвали
членувана притичвалия притичвалата притичвалото притичвалите
с пълен член притичвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притичвал притичвала притичвало притичвали
членувана притичвалия притичвалата притичвалото притичвалите
с пълен член притичвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притичващ притичваща притичващо притичващи
членувана притичващия притичващата притичващото притичващите
с пълен член притичващият — — —
Деепричастие
притичвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-тич-вам
  • форми притичваш, несв. и притичам, св.
Източник
прити́чвам се

1. Приближавам се с тичане.

2. (преносно) Отзовавам се при повик, за да помогна.

Притичам се на помощ.
  • възвратен глагол
  • форми притичваш се, несв. и притека се, св.