Източник
-
свеще́ник -
Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор.
Свещеникът освети трапезата.
свещенически
— прилагателно име
Свещеническа калимавка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | свещеник | свещеници |
| членувана | свещеника | свещениците |
| с пълен член | свещеникът | — |
| бройна форма | свещеника |
|---|---|
| звателна форма | свещенико |