свеще́ник

Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор.

Свещеникът освети трапезата.
свещенически — прилагателно име Свещеническа калимавка.
единствено число множествено число
нечленувана свещеник свещеници
членувана свещеника свещениците
с пълен член свещеникът —
бройна форма свещеника
звателна форма свещенико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне све-ще-ник
  • форми мн. свещеници
Източник