1.

поп

1. Православен свещеник.

2. (рядко) Изобщо свещеник.

3. (преносно, разговорно) Карта за игра с нарисувана на нея фигура на брадат мъж.

Имам два попа — каро и купа.

πάπας старогръцки попъ през старобългарски поп

Като поп

Непременно, безусловно, дори и да не искам.

Поп без калимавка

Човек без най-необходимите за живота му неща.

Оплаквам се на арменския поп

Оплаквам се на някого, който не може да ми помогне.

Попска яхния

Вид ястие с цели главички лук.

Попова лъжичка

Ларва на жаба.

Попово прасе

Дребно насекомо, подобно на рак, което живее в земята.

попов — прилагателно име
попски — прилагателно име Попска дреха.
единствено число множествено число
нечленувана поп попове
членувана попа поповете
с пълен член попът —
бройна форма попа
звателна форма попе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне поп
  • форми по́път, по́па, мн. попо́ве, (два) по́па
Източници

2.

поп

1. Авангардистко направление в западната (младежка) култура, което се характеризира с навлизане на предмети или ситуации от бита в изкуството, модата, поведението и други, за да им се придаде достъпен, популярен характер.

2. (музика) Попмузика.

pop английски поп

единствено число множествено число
нечленувана поп попове
членувана попа поповете
с пълен член попът —
бройна форма попа
звателна форма попе
  • съществително име, мъжки род
  • област музика →
Източници