духо́вник

Църковен служител; свещенослужител.

духовнически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана духовник духовници
членувана духовника духовниците
с пълен член духовникът —
бройна форма духовника
звателна форма духовнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ду-хов-ник
  • форми мн. духо́вници
Източник