Източник
-
духо́вник -
Църковен служител; свещенослужител.
- свещеник
- свещенослужител
- изповедник
- дякон
- поп
- калугер
- монах
- духовно лице
духовнически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | духовник | духовници |
| членувана | духовника | духовниците |
| с пълен член | духовникът | — |
| бройна форма | духовника |
|---|---|
| звателна форма | духовнико |