изпове́дник

1. Духовник, който приема изповед.

2. (преносно) Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли.

Бях техен изповедник, преди да се оженят.
единствено число множествено число
нечленувана изповедник изповедници
членувана изповедника изповедниците
с пълен член изповедникът —
бройна форма изповедника
звателна форма изповеднико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне из-по-вед-ник
  • форми мн. изпове́дници
Източник