Източник
-
изпове́дник -
1. Духовник, който приема изповед.
-
2. (преносно) Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли.
Бях техен изповедник, преди да се оженят.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | изповедник | изповедници |
| членувана | изповедника | изповедниците |
| с пълен член | изповедникът | — |
| бройна форма | изповедника |
|---|---|
| звателна форма | изповеднико |