Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. В езическите религии — свещенослужител.
Жрецът изричаше заклинания.
2. (преносно) Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител.
Жрец на изкуството.
жръти старобългарски жьрьць старобългарски жрец
Старобълг. жьрьць от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | жрец | жреци |
| членувана | жреца | жреците |
| с пълен член | жрецът | — |
| бройна форма | жреца |
|---|---|
| звателна форма | жрецо |