жрец

1. В езическите религии — свещенослужител.

Жрецът изричаше заклинания.

2. (преносно) Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител.

Жрец на изкуството.

жръти старобългарски жьрьць старобългарски жрец

Старобълг. жьрьць от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“.

жречески — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана жрец жреци
членувана жреца жреците
с пълен член жрецът —
бройна форма жреца
звателна форма жрецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне жрец
  • форми жре́цът, жре́ца, мн. жреци́
Източници