наме́стник

Заместник.

Архиерейски наместник

Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.

единствено число множествено число
нечленувана наместник наместници
членувана наместника наместниците
с пълен член наместникът —
бройна форма наместника
звателна форма наместнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне на-мес-т-ник
  • форми мн. наме́стници
Източник