Източник
-
наме́стник -
Заместник.
Архиерейски наместник
Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | наместник | наместници |
| членувана | наместника | наместниците |
| с пълен член | наместникът | — |
| бройна форма | наместника |
|---|---|
| звателна форма | наместнико |