1.

прие́мник

1. Човек, който приема, наследява една работа от друг.

2. (църковно) Кръстник.

единствено число множествено число
нечленувана приемник приемници
членувана приемника приемниците
с пълен член приемникът —
бройна форма приемника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне при-ем-ник
  • форми мн. приемници
Източник

2.

прие́мник

Апарат, който приема радио- или телевизионно излъчване.

единствено число множествено число
нечленувана приемник приемници
членувана приемника приемниците
с пълен член приемникът —
бройна форма приемника
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. приемници, (два) приемника
Източник