Източник
-
заме́стник -
1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции.
Заместник-министър.
Заместник-ректор.
-
2. Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник.
заместнически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | заместник | заместници |
| членувана | заместника | заместниците |
| с пълен член | заместникът | — |
| бройна форма | заместника |
|---|---|
| звателна форма | заместнико |