заме́стник

1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции.

Заместник-министър.
Заместник-ректор.

2. Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник.

заместнически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана заместник заместници
членувана заместника заместниците
с пълен член заместникът —
бройна форма заместника
звателна форма заместнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-мес-т-ник
  • форми мн. заме́стници
Източник