разкъ́ртвам

(какво) Къртя в различни посоки, на различни страни; разрушавам, изваждам с къртене.

Разкъртвам стена.
Разкъртвам пода.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкъртвам разкъртваме
второ лице разкъртваш разкъртвате
трето лице разкъртва разкъртват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкъртвах разкъртвахме
второ лице разкъртва разкъртвахте
трето лице разкъртва разкъртваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкъртвах разкъртвахме
второ лице разкъртваше разкъртвахте
трето лице разкъртваше разкъртваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкъртвай разкъртвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъртвал разкъртвала разкъртвало разкъртвали
членувана разкъртвалия разкъртвалата разкъртвалото разкъртвалите
с пълен член разкъртвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъртвал разкъртвала разкъртвало разкъртвали
членувана разкъртвалия разкъртвалата разкъртвалото разкъртвалите
с пълен член разкъртвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъртван разкъртвана разкъртвано разкъртвани
членувана разкъртвания разкъртваната разкъртваното разкъртваните
с пълен член разкъртваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъртващ разкъртваща разкъртващо разкъртващи
членувана разкъртващия разкъртващата разкъртващото разкъртващите
с пълен член разкъртващият — — —
Деепричастие
разкъртвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-кър-т-вам
  • форми разкъртваш, несв. и разкъртя, св.
Източник